На територията на силистренска област са разположени редица общини и една от тях носи името Дулово. Точно тя в административно отношение управлява населеното място Окорш, което има статут на най-голямото село в общината. Градът Дулово не е далеч от селото – отстои само на 16 км дистанция в посока югозапад. Поне 1 610 души живеят на селската територия за определен период от време, но преди осем години числеността на населението се покачва до 1 870. Тук трябва да се отвори скоба и да се подчертае фактът, че цифрата е невинаги постоянна. Причина за това са част от мъжете, които работят сезонно на югозапад и в Турция. По железопътната линия Силистра – Самуил има една близка гара или по-скоро малка спирка, наречена Безименна. Слънчогледът и ечемикът са две от сравнително често отглежданите култури, но пшеницата и царевицата като тях са в големи количества. Не на последно място, има още овощни култури и захарно цвекло.
Копан Окорсис е стар войн от времето на прабългарите, на когото е кръстено село Окорш. Източната граница на Първото българско царство в годините на девети век има нужда от сигурна защита в посока изток по река Днепър. Тогава именно войнът проявява забележителни качества и се прочува като смел и отдаден на каузата. Епиграфски паметник засвидетелства поне частично живота на този героичен мъж, а монументът възниква по време на управлението на кан Омуртаг. По данни това е доверен храненик на кана, защото постоянно присъства на трапезата му. Това му отрежда статут на много приближен, а освен това се слави като стратег с богат опит по време на война. Нищо случайно няма във факта, че войнът не само изпълнява командите по време на сражение, но и самият той често дава нареждания. По време на траките и римляните селището е от типа аграрно и има различни наименования. Към днешна дата те не са запазени, но търсенето им сред научните среди не секва. В епохата на Омуртаг е построена крепостта, която със своята площ от 45 декара се явява отличен отбранителен пункт на държавата. Разрушена е през единадесети век, а дотогава съществува с основното си предназначение.
Големината на Окорш е внушителна и по време на турското робство, като почти сигурно тогава се явява третото по площ в пределите на цялата империя. Такива данни изнася историкът и изследовател Рашко Блъсков. Рахман Ашиклар е наименованието на селището, което то запазва чак до 1940-та година. В превод от турски ашкилар означава „свирец“ или „музикант“. От тази година населеното място запазва името си такова, с каквото го знаем днес. Още през 1878-ма населението е около 2 500 души, а Силистра в същия времеви отрязък има население от 12 000 души. Докато отделните махали на селото са считани за малки села, то самото населено място придобива статут на градец. В периода между 1930-та и 1936-та се извършват редица покупки и продажби на земи и от запазените договори се потвърждава достоверността на това твърдение. По време на румънската окупация между 1918-1940-та селището има статут на „примария“, което означава „кметство“ на румънски.
